Пролетта има много вестители, но кукувицата няма съперник, макар гласът

За пролетта с красиви детски рисунки и мъдрите думи на Хайтов

Пролетта има доста вестители, само че кукувицата няма противник, въпреки гласът й да не е гласовит като на славея и прочувствен като на чучулигата. Нейното кукане, сякаш просто и еднообразно, е натръпнало с толкоз ентусиазъм и деликатност, че надали различен някакъв тон показва така ясно и мощно чувството за пролет.

Чуе ли се „ ку-ку “, замирисва ти и на теменуга, и на кукуряк, и на игличе. Прозвучи ли тоя апел, сънените дървета развиват пъпки и пускат неогъглената зелена шумица. После под същото „ ку-ку “ филизите потеглят нагоре и цялата земя се залюлява в буйния темп на пролетта.

Дай, бабо, огънче

Че има нещо вълшебно в кукането на кукувицата, някаква магия, твърдят и националните поверия: „ Както те закука кукувицата, по този начин ще караш цялата година… “ Ако те завари с цялостен джоб – така ще ти върви – на цялостно. Ако те свари влюбен – на обич ще ти върви. Ако си на път – ще пътуваш цялата година… Най-лошата клетва е: „ Кукувица да не чуеш! “ Има и вярване: чуе ли болен кукувицата – през тая година няма да мре. Затова на времето гледали да попримъкнат болника на открито, с цел да чуе отрано избавителния глас.

Истински празник е било първото позвъняване на кукувицата и за овчарите, и за хайдутите. „ Ето, закука кукувицата, момчета, ужасно няма! “ – разказва в своите мемоари войводата Панайот Хитов по какъв начин ободрявал посърналите свои момчета. Овчарите също чакат кукувицата, орачите и те – да почнат да сеят фасула и пшеницата. Та кукането на кукувицата е освен предупреждение и вик, то е и предсказване, и проклинание, повратна точка в сменяването на сезоните.

Уникалното детство с баба и дядо

И все пак кукувицата не извиква любов – снасяла била яйцата си в непознати гнезда и оставяла на другите птици развъждането на своите дребни. А кой се е запитал за какво е по този начин? На какво е отстъпил майчинският й инстинкт, в името на какво се е пожертвувал? Защо Природата я е лишила от насладата да се грижи за своите дребни, да оправя с човка рошавите им перца, да усеща до своето топлите им сърчица? Случайност ли е това, или волност? Или пък наказване? И в името на какво е тая невероятна жертва?